За едно тигърче....едно слонче и за....един клошар....

Да съм ви казвала,че ТОЙ е уникален?
Да съм ви казвала,че ТОЙ е истински самороден диамант?
Казвала съм....да...и ще го повторя и потретя.
Този мъж е нещо необикновено.
С всеки изминал ден,все повече и повече ме кара да се влюбвам в него,все повече и повече потъвам в магията на неговия свят,на неговите преживявания,на неговите мечти,желания и въобще с всеки изминал ден,аз го обичам все повече и повече.
Днес стана на дума,че приятелят му е решил да ходи в зоопарка,но ТОЙ беше зает с други задачи и не успя да отиде,но пък за сметка на това разказа толкова покъртителни истории,че в момента плача от умиление и от състрадание....казах ви,ТОЙ е могьосник на думите и не можеш да останеш равнодушна,когато, ТОЙ разказва поредната история от живота си.
,,...На мен, пък... ми е тъжно- заради тигъра в Зоологическата. Забит, там- в онази малка клетка. Самотен. Тъжен. Като сянка е- на това, което трябва да бъде. В тихото задно дворче.
Като ходя там... сядам на пейката пред него. И му говоря. Той не ми отговаря, но... слуша, сякаш.
А последния път, като бях там... беше студено и облачно. И бяха изкарали слоновете отвън. Но единият от тях... искаше да се прибере. И блъскаше с хоботчето по вратата на къщичката. Но не му отваряха.
И ми стана много гадно. Мъчат ги... животните.
Повече не отидох- да си говоря с тигъра. Но тези дни си мислех за него. И днес щях... но не ми остана време.
А сега, вечерта, като се прибирах... на улицата ме спря един човечец. От онези, битите от живота. Бяха компания. Пийнали порядъчно. А аз- с MP3-ката, отначало дори не чух, че ме е заговорил. Видях само, че се приближи към мен. И с досада свалих слушалката... "Тоя сега, с какво ще ме занимава.." А той, съвсем възпитано... "Извинявайте, мога ли да ви попитам нещо?" Казах му... "Пич, давай по същество, че бързам." Той... "Първо... Добър вечер! Вижте... ние сме група пропаднали хора. И не ни достигат 15 стотинки, да си купим вино. Няма да ви лъжа, че ни трябват за хляб. Пийнали сме. Искаме да си вземем вино, за да се довършим. Случайно... можете ли да ни помогнете?" ...

Разплаках се....и за тигърчето и за слончето и за,този клошар....тъжно е...много тъжно....но е част от гадната действителност,която ни заобикаля.
Продължих да хълцам и да бърша сълзите си и да чета следващата история,още по-тежка,по-тъжна и още повече,че е толкова до болка позната,а никой нищо не предприема,за да няма повече такива хора....
,,....В Бс има един такъв човек. Клошар. Знам историята му. Бил е учител по математика. Много способен математик, говорил съм за него с други хора, от миналото му, също преподаващи. Но в един момент... всичко се е объркало. Проблеми... Той се пропива. Губи работата, семейството си, домът. Губи... желанието да се бори. Да живее, дори. И отива на пейките. В някакво жалко съществуване- между моментите, в които е "изключил" алкохолно.
Говорил съм с него. И трябва да ви кажа, че тоя човек познаваше живота по- добре, от повечето ми познати. Казват, че когато си в центъра на събитията... Когато участваш в тях, ти губиш обективност. Губиш реална преценка за нещата. А този човек, беше загубил живота си. Беше станал само страничен наблюдател на живота. И го познаваше.
А на мен ми беше през оная работа- че ме гледат странно, защото стоя в центъра на града на една пейка с някакъв клошар, и си говорим.
Този човек... имаше какво да ми каже. Имаше какво да науча от него...."

Ако след това,някой успее да остане равнодушен,то....той няма душа....сълзи...мъка...защото истината ни е такава,времето ни е такова,държавата ни е такава.Тези два разказа ме трогнаха до дъното на душата ми,защото няма значение дали си човек или животинче,и в двата случая страдаш,захвърлен,отритнат,забравен.
Малко са хората,като НЕГО,да седнат пред клетката на тигърчето,за да си говорят,или да бъдат на пейката,заедно с клошаря,за да вникнат във неговата философия за живота....
Не!Не са малко...Няма вече такива хора,ТОЙ е един от последните рицари останали по нашите земи.Още преди да се запозная с НЕГО и да се влюбя неистово в мъжът,който владее сърцето и душата ми аз знаех,че е необикновен....
ТОЙ е един събирателен образ на Малкия принц,Дон Кихот и Крал Артур....а такива хора...вече няма...Всъщност ...има...ТОЙ!Затова го обичам,затова треперя за него,затова ме боли душата,когато е далеч и мълчи с дни....защото зная,колко е раним,чувствителен и понякога адски самотен...защото,хората,като НЕГО не могат да бъдат разбрани от всеки,техните души са чисти и светли,в тях детето и детското никога не си отива,те остават до края на живота си добри и по детски любопитни към живота и се стремят с всички сили към съвършенството,което искаме всички,но не всички сме достоини да го притежаваме,притежават го много малко хора на този свят....и един от тези хора е ТОЙ...


05.03.2011