Искреността е най-малкото,което дължиш на един човек, ако държиш на него.И всичко,понякога.

5.07.2011 г.

И понеже днес е ден за прошка...


Прошката е чудо, което се получава от само себе си.Прошката е нещо лично, невидимо, едно искрено нашепване, звучащо дълбоко в душата.
Научих се, че прошка се дава само когато прекрачиш гнева си. Разбрах, че сълзите не носят забрава, че бягаш, когато докоснеш страха си... Научих се, че тихата ласка изгаря по-силно от огън разпален, че връщаш се там, където си чакан, че който те съди - не те заслужава... Научих се, че полета може да бъде отсечен със думи-плесници, че не омразата трябва да те тревожи, а плахия вопъл на тъжни зеници... Научих се, че Рая вълшебен би се побрал и в една малка стая - стига да знаеш, че там си потребен, че там си обичан,че там си желан и си чакан,стига да знаеш,че за някой си по-ценен и от него самия,че си по-ценен и от живота - стига да знаеш....
Моля за прошка,макар да не зная,в какво съм сгрешила пред теб.Моля за прошка,че съм слаба и сълзите си не мога да скрия.Моля за прошка...ако мислиш,че си струва...приемия....


06.03.2011

Няма коментари:

Публикуване на коментар