Любовта

Любовта идва изневиделица. Когато най-малко очакваш.Изведнъж пред себе си виждаш човек. В когото откриваш всичко онова, от което се нуждаеш. Без да знаеш какво е то. Без да знаеш какъв е той. Някак всичко се променя. Една малка, но много важна част от теб се прeражда. И вярата ти се възвръща. Желанието ти за живот също. И вече имаш нови сили. За нови борби. За нови мечти. За нови красиви мигове. Мигове, които си мислил, че никога повече няма да имаш. Разбираш, че в клишето ''влюбих се и света стана по-красив'' има много истина. Прекрасна истина. И да, цветята вече са по-красиви и ухаят по-хубаво. И червените рози не са банални. И залезът е по-романтичен, а в морето има повече живот. Също както и в теб.
В един момент си задаваш въпроса: ''Това аз ли съм?''. А изненадата е голяма. Да. Tова си ти. В най-добрата ти светлина. Въпреки че се чувстваш някак странно. И дори глупаво. Заради въпросите, които се въртят в главата ти. Заради усмивката, която се появява на лицето ти без причина, докато вървиш по улицата, а хората те гледат нацупено. Ах, колко са нещастни тези хора, щом не те разбират и щом не се усмихват с теб!
Да, понякога просто се влюбваш. А подредения ти живот се преобръща. Предстaвата ти за бъдещето, принципите ти също. Готов си да се изправиш пред всичко и всички. Защото е дошъл моментa, в който осъзнаваш, че нищо не е толкова важно и толкова велико, колкото любовта. Колкото ТВОЯТА ЛЮБОВ. Тази любов,заради която би рискувал всичко. Tова, коeто си градил с дни, месеци, години. Заради човека, който те е накарал да се чувстваш…по начина, по който се чувстваш. И който не може да се определи с една дума. Нито да се опише с хиляда. Готов си да се бориш за твоята любов. Защото знаеш, че никой няма право да те лишава от щастиетo ти. Независимо от причините, които има. И независмо от миналото ти. Ти вече си друг човек. Не си идеален, но си малко по-добър от вчера.
Защото си открил нещо ново. Нещо, което те кара да се радваш повече на едно невинно ''Здравей!'', отколкото на красиви, любовни обяснения и почти неизпълними обещания. Нещо, което ти дава силите да забравиш себе си, за да подариш малко щастие на някой друг. А може би и целият свят. Даже вярваш, че можеш да създадеш нов, по-добър свят. Само за НЕГО.Само и единствено за мъжът с красивите очи и най-прекрасното име на света.
Идва момент, в който осъзнаваш, че вече не търсиш идеали. Вече никого не търсиш. Защото си намерил това, което искаш.Няма значение, че не е принц, на бял кон, с лъскави доспехи.... Има значение това…което те кара да се чувстваш, както никога до сега…в мига, в който те погледне в очите и се усмихне. Дори да не шепне мили думи. Ти усещаш някаква хармония. Хармония, която сякаш свързва теб и вселената. Твоята вътрешна хармония, която можеш да усетиш, само в началото на една любов. Любов, която след време ще се измени, но няма да изгуби величието си. Любов, от която ти имаш нужда.Любовта на мъжът с прекрасните очи,с невероятната усмивка,с омагьосващия глас,с нежните,грациозни движения,с красивия ум,с елегантните думи....Любовта е всичко,което ни заобикаля или всеки един жест от човека с хубавите очи.Любовта може да са пеперудките, които пърхат в корема ти,докато човека с хубавите очи седи, гледа те и може би...мислено ти се възхищава.И докато неговите пеперудки още пърхат, винаги ще може да виждаш хубавите му очи.....любовта е да си близо до човека с хубавите очи независимо,какво разстояние ви дели.Любовта е във въздуха.Любовта е във всеки един жест.Казват,че ако имаш любов не е от значение нищо друго,а ако ли нямаш, не е от значение какво друго имаш, защото любовта е нещо, което вършим за някой друг,а не нещо, което вършим за себе си.Любовта е най-добрият учител.
Седиш в една малка,уютна хотелска стая,отпиваш от питието в ръката ти,и гледаш човека с хубавите очи.Започваш да си мислиш какви ли не неща свързани с тези хубави очи и в този момент пеперудките в коремчето ти започват да пърхат.А той седи,гледа те и ти се усмихва,защото най-късият път между двама души е усмивката.Усмивката на човека с хубавите очи.Всяка друга усмивка би била просто уважение,поздрав или добър жест,но не и тази,не и НЕГОВАТА.Тази усмивка е най-специалната...защото е неговата,защото,ТОЙ умее да се усмихва,както никой друг.Има нещо в нея,което я прави различна от другите и това е любовта.Щом има любов, има всичко.
Любовта спира вътре в сърцето...обзема душата и остава там завинаги.А сърцето бие с неговото име,толкова нежно и мило име,толкова любимо,до болка обичано и невероятно красиво.Името му е равно на любов,на страст на прекрасни мигове и невероятно красиви моменти...
Обичам го повече от всичко друго,защото,той е най-специалният мъж в живота ми...

29.03.2011