На рамото ти искам да заспя,
ръце около мене да обвиеш,
във тайната магия на съня
от всички и от всичко да ме скриеш.
...Да бъда само твоя във нощта.
Да бъда миг - от други непогален,
мелодия, нечута досега,
искра от огън, още неразпален.
Да бъда нежна, мека топлина,
във теб като река да се разливам
и като тънка струна да трептя,
с ухание на цвят да те опивам.
Да бъда ласка в порива мечтан,
да бъда пулс на ритъма сърдечен
и стих да бъда - тихо прошептян,
да бъда бряг - и близък, и далечен.
Дори да ме усетиш сутринта
до болка твоя или много чужда,
на рамото ти още ако спя -
така ме остави... не ме събуждай.
28.03.2011
Няма коментари:
Публикуване на коментар