Цена

Със изгрева на слънцето се ражда
една жена... щастлива и добра.
Зад маска скрита тъжно се преражда,
усмихната посреща тя деня.

А вътре в нея... дяволът дълбае,
Какво ли търси? Няма там душа!
И само призрак - спомен скъп, витае,
във раната да рови до смъртта!

А денем... дяволът лицето криел,
той идвал само нощем, във съня!
Жесток, с камшика безсърдечно биел,
без кръв кървяла бедната душа!

Сърце сковано... тупкало насила,
преглъщайки поредната сълза.
Безсилна... не успяла да пробие
през маската, да види свобода!

Това била... щастливата обвивка
на наранена от любов жена.
Зад весело-престорена усмивка
се криела безкрайна самота!

Със нея тя залъгвала... Кого ли?
След любовта останала сама!
Не искала отново да разрови
във раната, гнояща във гръдта!

Така зад маска всеки ден живяла,
но в мир със своята сама душа.
Сама била, но все пак оцеляла,
на болката... не дала свобода!

Със изгрева на слънцето се ражда,
умира... с идването на нощта!
Една жена във вечност се преражда,
един живот... със своята цена!


Таня Илиева