понесох се в забулена тъга,
и скрих се някъде високо
в дъгата на мрачна тишина.
Забивах нокти в самотата,
молех се да бъде сън,
надявах се, че мога да забравя,
болката като убождане от трън.
Стахувах се очите да затворя...
пред мене вечно беше ти,
опитах чувствата си да заровя,
не знаех, че толкова ще ме боли...
от интернет
Няма коментари:
Публикуване на коментар