Така тежат отминалите дни!
И тя е тъй прегърбена и стара,
с дванадесет угаснали луни.
В последната си нощ е уморена.
Кутийка от кибрит държи в ръце,
за да си свети в зимата студена...
Да сгрее някак старото сърце.
Запалва клечка. Огънчето плахо
потрепва над земята и света.
И става топло, а земята глухо
брои последните й часове.
След нея втора с пръсти обгорени.
О, как е светло в старата душа!
На клечката е цялата вселена -
изгряла е най-чудната звезда.
И в този миг небето се разтваря,
за да изпълни хиляди мечти.
Така желае Старата на прага
да бъде Млада още сто луни.
Къде са двете клечки от кибрита?
Угасват в мрака с миналите дни...
Запалва трета в сетната минута...
Дванайсет...
И сърцето не тупти.
Отиде си... Но в нас нали е жива...
Гърми шампанско. Блесват сто звезди.
И тя възкръсва.... Нова! И щастлива!
Прегърнала дванадесет луни.
Прекрачва смело прага на живота.
Искри разпръсва с лумнала заря.
И с блясъка си тръгва към Голгота...
Да се спаси в дванадесет часа
Нели Господинова
Няма коментари:
Публикуване на коментар