Миналата година свърших много неща.
Време е да измия ръцете си прашни.
Бях невъзможна. И много добра.
Бях и смела – почти до безстрашие.
Даже на много неща заприличах,
докато към себе си се завръщах.
Много приятели напрегръщах.
Толкова пъти задържах дъха си – ей така,
за да хвана мига.
Всички щастливи спомени скътах
– за да ги имам във вечността…
Колко ли думи раздадох без страх
– а къде ще отидат – не зная.
Пътища дълги с любов извървях,
просто така - да мечтая…

През миналата година всякаква бях.
Време е да прегърна душата си.
Доволна съм много.Обичах. Летях.
И оттук продължавам нататък...
А Новата година - тя да му мисли.
Още толкова много неща ще направи.
За нея тепърва от утре ще пиша.
Както се казва – живот и здраве…