- Мартини.Бяло,с много черешки.....

.....Или...розово-с лайм.И лед....от което има.... - каза тя и запали поредната цигара.Погледна проклетия часовник.Отдавна беше минало полунощ и тя отдавна беше сама....колко отдавна и колко сама....замисли се.Години,дълги,изстрадани,мъчителни,преминали в очакване,на....на какво...на нищо....отново се питаше сама и сама си отговаряше.Въздъхна и отпи от току що подадената й чаша мартини....розово-с лайм...и много лед.Огледа се. Бар ,,Хавай" беше почти празен.Няколко полу - пияни двойки и ...тя...сама...там...на бара...където сядаше по принцип и по принцип беше.....тръсна глава,не искаше да мисли,не искаше да е тук,не искаше да е сама....
Двайсет минути по-късно тя излезе от бар ,,Хавай" и пое към домът си.Нейният дом,в който никой не я очакваше....поне да имаше една котка, която да я посреща с радостно мъркане и да се гали в краката й,докато си правеше кафе или поредното питие...
Влезе в празния апартамент.Тишина,такава тишина,че имаше усещането,че е оглушала.
Тръгна към банята.Тоалет,душ,последвани от ритуалното изпушване на цигарата преди сън...и...сгушване в огромното празно легло...
Отново мислеше за НЕГО,мъжът,който не напускаше и за секунда мислите й...ТОЙ беше най-милият и красив мъж,който си беше позволила да допусне до сърцето си през последните години...
Унесе се в сън....с мисълта за НЕГО...и знаеше,че тази нощ сънят й щеше да бъде необикновен.

...........................................................................

Отново не сгреши...
Бавно се изтръгна от обятията на сънищата си и отвори очи.
Все още беше под въздействието на това,което беше сънувала,нямаше търпение да го разкаже,да го сподели ,да го опише....Протегна се към малкия,черен лаптоп и го включи,пръстите й нетърпеливо започнаха своя танц по клавиатурата...знаеше,че е само сън....но също така знаеше,че този сън,един ден щеше да стане реалност....нямаше търпение,искаше й се вече да се е сбъднал,но....знаеше....не трябваше да бърза,трябваше всичко да се случва бавно и постепенно.
Сънувах те....-започна да пише тя-....
...Вървях през нощните улици... гола... само по душа... Стигнах до твоята стая, вмъкнах се тихо и отворих вратата ... Наблюдавах те ... уморен от деня, ти се беше отпуснал на самия край на леглото ... само крачка ме делеше от теб... направих я... Легнах внимателно до теб, нежно, едва докосвайки те, почти на ръба, сгушена до дясното ти рамо... Положих уморена глава на него... тази вечер нямаше да спя... щях да бдя над теб ... да те пазя... във съня ти... да вдъхвам нощния ти аромат... Ти се размърда... усети ме до теб... За миг спрях - уплаших се да не те събудя... но... продължих... Докосвах с дъха си рамото ти, врата, лицето, очите ти ... прокарах върховете на пръстите си нежно, бавно, внимателно, с наслада по цялото ти тяло... Усети ме... разбра, че съм до теб... ти ме притисна към себе си, затвори очи и ме прегърна... галейки ме... в съня си... За миг телата ни се вплетоха... а ръцете извървяха целия път на мечтаната нежност по окончанията на телата ни... Аз бях поривът... желанието... страстта... ти беше нежността... Знаеше, че съм до теб и нищо друго нямаше значение в нощта... тази нощ... В този миг аз бях всичко... бях аз... бях миналото... настоящето... и бъдещето... бях всичко, което някога си желал ... Уплашен ти отвори очи... Гледаше изненадано ... незнаеше сън ли съм или реалност... Докосвайки последно кожата ти... решена да си тръгна... да не смущавам съня ти... Ти се вкопчи в мен, тъй здраво... прегърна ме и не ме пусна... и аз останах... Сгуших се леко в силното ти мъжко рамо, прегърнах те отново и... те обожавах... Спи спокойно ... аз съм до теб... твоя... и ще те пазя в съня ти... На сутринта станах с първите лъчи... ти отново ме последва... направи си чаша кафе и го пи... дълго и мълчаливо... Аз бях срещу теб... любувах се на погледа ти... изпивах го с очи... тъжен и замислен... мислеше за мен... и за прегръдките ни снощи... "Да" - исках да ти кажа, да, беше истина, бях там... до теб... не съм плод на фантазията ти... а твоята реалност... аз съм в нощите ти... после в дните ти... преплетена в невидимата, ефирна паяжина на любовта... Аз съм любовта... твоята любов... После станах тихо, така, както бях дошла... целунах те нежно и ти пожелах "хубав ден, бебче мое"... Ти ме изпрати с тайна усмивка... знаеше, че съм там... Вървях по улиците... гола... само по душа... връщах се в реалността... до следващата наша нощ...
Очите й пробягаха по написаното,усмихна се....едно последно,нежно движение на ръката й и .....

ТОЙ чу сигнала,с който по скайпа му пристигаха съобщенията от всички,които му пишеха...стана от фотьойла,който беше поставен на терасата и в който обичаше да седи и да пие сутрешното си мокачино...с три бучки захар, сметана и много пяна.
Влезе в стаята,погледна към лаптопа си и се усмихна...

Reya - Alkiona / sincere and personal /