виждаш,как във форума флиртувам,
отива ми да съм усмихната и весела,нали?
И може би такава си ме спомняш...
Сега,в този късен час,
едничко нещо аз ще ти призная,
не съм това,което помниш,
не съм щастлива,не съм и усмихната дори,
бях,някога,преди да ме прогониш
и пред мен да спуснеш каменни стени.
На която и от вратите да потропам,
виждам,катинар пред мен стой,
а искам да ти кажа толкова неща.
Не съм щастлива и усмихната не съм,
тъгата във очите ми личи,
лицето ми от месец е сериозно,
замислена съм и някъде във мъката блуждая.
Така се случва,мили мой,когато из под носът ти,
някой ти затвори РАЯ....
За мене РАЯ беше ти и още за такъв те имам,
съжалявам,че не го разбра
и не повярва в любовта,която съм готова да ти дам...
Зная,че не искаш да ти казвам - мили мой,
зная,че си ничии,
но ако можеш на сърцето ти кажи,
че не трябва да използва тези думи.
Защото сърцето ми си те избра
и с ритъма на твойто име,
до днес продължава да тупти.
Ти мислиш си,че съм весела,щастлива,
явно,така,по написаното от мен си се подвел,
но аз съм тъжна и меланхолична
и това по погледа личи.
Как може сърцето да се смее,
когато няма те във моя свят,
как може две очи да се усмихват,
когато не виждат твоето лице,
не си мисли,че съм спокойна,
че съм добре и че при мене всичко е на шест.
Не съм онази,която помниш,
закачлива,радостна и буйна.
Сега сълзите станаха ми спътници
в дългите,безсънни нощи,
а умът ми трескаво все онези думи и до днес повтаря:
,,Нямаш право,нямаме връзка....."
и започва всичко в мене да боли.
Боли сърцето,боли душата,
дори и тялото боли,защото тези думи
оставиха отпечатък,като от камшични удари...
Дори сега,когато пиша,сълзите стичат се,
като капки дъжд,а сърцето свито е и немее,
защото още обича,онзи омагьосващ мъж...
Сама съм,тихо е,дори боли от тишина,
а искам да крещя,да викам,
да ти кажа,,Моля те,при мен ела!"
Сега е нощ,всичко е притихнало,
само тайните се стелят над света,
затова събирам смелост на теб да прошептя:
,,Обичам те,неистово,до безотказност,
обичам те до Бога и до края на света,
за твоята любов съм готова и зная,
че мога да я понеса.
Готова съм за любовта на романтика,
готова съм за твоята любов!"
Затова срещу любовта на романтика,
залагам чест,достойнство и любов.
Готова съм за теб,жадувам те,
обичам те,желая те,
готова съм за теб да жертвам всичко,
което до днес наричах - свой живот.
Ако се завърнеш,ако събориш,поне една стена,
пред себе си ще видиш най-щастливата жена.
Аз зная,че вече няма,какво да губя,
но зная,че има,какво да печеля,
има,за какво да се боря
и зная,че този път ще успея.
Върни се ЛЮБОВ,не бягай вече от мене,
сега съм готова,решена на всичко,
за да спечеля любовта на романтика.
Защото такъв те обичам,
романтичен,отнесен,замислен,
обичам гласът ти,който омайва
и ръцете,които в екстаз ме потапят.
Моля те,ЛЮБОВ,ела си отново при мене,
или...искаш аз да си те взема,
добре...зная къде си,зная,че пътя е труден,
но както казах,сега съм готова на всичко.
Ако трябва,високите върхове ще катеря,
сама,само с твойта любов за подкрепа,
но пак ще стигна до тебе любими,
за да те взема за мене....
И пристана,в който се криеш ще стигна,
отново сама,защото сега съм безстрашна
и няма да ме стресне,една тъмна гора....
Сега съм силна,
готова за твойта романтична любов,
ела,покажи ми я,направи ме отново
щастлива жена...
Обичам те,мое романтично момче,
очаквам те,искам те,желая те...
Готова съм за твоята,романтична ЛЮБОВ....
