Небето ми е дом.От двеста вечности.
И всъщност,е прекрасно,че летя.
Земята е мъничка и далечна.
Но понякога съм дяволски сама...
Тогава правя тъжни звездопади.
(Така ти пиша,с падащи звезди)
И чакам тайно да протегнеш длани
и ако можеш,да ме уловиш...
А сигурно е трудно за човеците
да вярват в някакви невидими неща.
Но ми се струва,че очите пречат
и правят невълшебна любовта.
И...днес заменям Седмото небе
за къщичка в света на грешните.
И белите си ангелски криле
за малко обич.От човешката...
22.04.2011
Няма коментари:
Публикуване на коментар