От любов

Да си плакал за мен от любов?
Да си молил за шепа отрова,
че ме питаш, надменно-суров,
от любов на какво съм готова?

Да изкарам на ден с по комат?
Да обличам копривена риза?
Чуй! Бих смачкала целия свят,
само нощем в съня ти да влизам.

Бих загърбила род и земя,
ако ти го поискаш от мене.
Бих била неродена мома
във яйцето на твоето време.

Бих изгаряла стих подир стих,
бих живяла в каруца с катуна.
Няма нещо, което не бих!
Мога даже и плъх да целуна.

Бих се влачила в твойте мечти
по корем! Като стари сандали...
Ала ти? Ще поискаш ли ти
да обичаш такава?... Едва ли!

Ники Комедвенска