ИСКАМ

Бавно утрото спря на върха на самотна топола,
тъжна птица - стоя на пречупен от времето клон
и през сълзи поглеждам, поглеждам с надежда надолу,
да намеря в безкрая на моите чувства подслон.

Искам глътка да бъда от чаша любов недопита,
искам въздух да бъда, ухаещ на рози и мед,
искам слънце да съм - топлина в слънчогледова пита,
да стопя във сърцата последните късчета лед.

Искам пак да летя със крилете на буйния вятър,
във очите ти топли да бъда две капчици дъжд.
Да превърнем във спомени нашия тъжен театър...
Но сега искам обич и нежност... и теб... Наведнъж!

kadife_