в които си умирал двеста пъти?
И от септември, чак до февруари,
вървял ли си по пътища безпътни?
Получил ли си хиляди шамари,
от всички и за всичко твое свято?
Прескачал ли си каменни дувари,
спасявайки се, а си падал в блато?
Живял ли си поне за ден без грешки,
но и без знак за никаква надежда?
Обичал ли си някога - лудешки,
а срещу туй - нескопосни брътвежи?
Замръквал ли си в чуждите легла,
защото просто е необходимо
на тялото ти, не от любовта?
Не си ли? Пробвай, бързо ще ти мине!
Умирал ли си за една любов,
която е била за тебе всичко?
Не се страхувай! Тъй ще е до гроб,
със всяка нова, знай, че ще възкръсваш!
Разбрал ли си, че своята съдба
не можеш да я пратиш на поправка?
Не се намесвай в Божиите дела,
ще станеш за резил и подигравка!
Успял ли си да имаш онова,
което искаш, молиш и мечтаеш?
Благодари на Господ за това!
Защото моята съдба - не знаеш!
ЛЮБoff
Няма коментари:
Публикуване на коментар