отплували към вечния безкрай,
в присъствие самотно пак си сипвам
студената си бира вместо чай,
защото ме изгарят отдалече
горещите ти думи и сълзи...
И мисля си: Огледай се човече,
та колко имаш истински мечти,
които заслужават да забравиш
за гадно ежедневие, пари
и в миналото вече да оставиш
убийствените грижи и беди?
И колко често пак ще ти се случва
усмивки да получиш и ръце,
които да те галят до полуда,
душата да даряват със криле,
които само Бог ти разрешава
да стигнеш с тях мечтаните очи...
Дали пък този път ще осъзная,
че няма неизстрадани мечти...
Няма коментари:
Публикуване на коментар