Нежно да целуват мойте струни.
С песен от прошепнати дихания
въздухът да тръпне помежду ни.
В ъгъла от време бях забравена.
Празното пространство с мен красяха.
Празнично, в прегръдки на компания
всякакви ръце по мен дрънчаха. Не.
Не се оплаквам от живота си.
Музика съм. Стих и звук изплакан.
Знам - и в пирует с грифа наопаки
пръстите вълшебни ще дочакам.
ria
Няма коментари:
Публикуване на коментар