Вървях между страстта и лудостта

На пръсти, тихо влязох в твоя дом, 
почти като усещане за пролет… 
Приличах на крадец, проникнал с взлом, 
готов със тишината да говори. 

Вървях между страстта и лудостта, 
загърбила моралното отричане. 
Една случайно бликнала сълза 
издаде колко много те обичам… 

А после…небосклонът се взриви, 
очите ми с очите ти се сляха. 
Танцуваха най- живите мечти… 
И сякаш всички ангели видяха 

най- дръзката, различната любов. 
Безумна- като грях и покаяние, 
и вечна…Като клетвен благослов, 
по- тайна от легенди и предания… 

Но истинска, като сподавен вик, 
пред който вечността дори се врича… 
Със пролетта отново те открих 
и като пролет, жадно те обичам… 


Йорданка Господинова