прегърнала мечтите си беззвездни - дали си сън,
дали не си видение и в нищото внезапно ще изчезнеш.
Препъвах се в заплетените ребуси,
в загадки, във безмълвия, в заблуди.
Повярвах в тебe - както вярвам в себе си и знаех,
че съм влюбена до лудост.
Все бързах, че след мене тича разумът - не ми се слушат врели-некипели,
а чувствата ми да стоят наказани във клетка, като птици нелетели.
Земята да се завърти наопаки - ще тъна пак във страст неукротима...
дори да са объркани посоките - пак тихо ще те шепна в нежни рими.
В сърцето ми си - с любовта и болката!
На всичко друго му изпуснах края.
Обичам те! Обичам те... и толкова!
А ти обичаш ли ме - дявол знае...
Няма коментари:
Публикуване на коментар