Огънче от дън живота взето.
Аз съм цяла лед-обледенена
в зимата на седемте небета.
Първото ми вледени крилете,
второто в сърцето ми изригна.
Някак си преминах трето, пето...
По-нагоре не можах да стигна.
И сега съм приказна и бяла,
зимни ветрове пируват с мене.
И стоя - ни жива, ни умряла,
като че от преспите родена.
Само оня огън ще ме стопли,
дето прави дяволите луди.
И студа в сърцето щом зачопли,
може и мъртвеца да събуди.
Но внимавай! В седемте небета
любовта е трудна. И студена.
И без оня огън във сърцето
ще замръзнеш. Също като мене...
Ники Комедвенска
Няма коментари:
Публикуване на коментар