Боли ме, вещице!

Боли!
Съдба ли те наричат още ...
Откъснат зов от две очи
слепее в лапите на нощите.
Изтича времето. Изтича ...
Под облаци от притъмняване -
в жестоки думи, мрачни мисли -
река от лудост пропиляна.
Разлъка, тежка самота ...
В сърцето - извор на забрава.
Несподелена е частта
от другата страна на хляба.
По пълнолуние –
мълчиш, Венера някъде се дави...
Душата ми през зъби диша -
червеноуста , недохранена...
По колко пътища – в пръстта,
дъждът заравял е сълзите ми ...
във колко пропасти крещят
разпънати на кръст мечтите ми...
Боли ме, вещице!
Сега светът е празен и без смисъл...
Извикай гръм - убий кръвта ми!
Та на съдба да заприличаш...

angels woman