прегърнах те,
копнежно-кадифяна...
По кожата ми
тичаше дъха ти,
оставяйки седефени следи
от пламък.
Светът ти
в моя свят се вплете
и ме превърна в ангел,
и във грешница.
И ме заля като вълна
пенлива,
че с вик потънах във очите ти
трепереща.
А ти събличаше последните
неистини,
във огнен танц изваял ме с ръцете си
и мислите се впиваха несвързани
във устните ти знойни
с дъх на лято.
Страхувах се...
замръзвах
и изгарях.
Съмнявах се...
не вярвах,
занемях.
Докосвах те,
желаех те...
умирах...
и раждайки се
оцелях.
/не зная автора/
Няма коментари:
Публикуване на коментар